Болестта на Алцхаймер значително по-често се диагностицира при възрастните хора, страдащи от самота, твърдят американские учени. Ограниченият кръг за общуване и разривът на социалните връзки отдавна се разглеждат като фактори на риска за т.нар. старческо слабоумие.
Авторите на новото изследване съсредоточават своето внимание преди всичко на ролята на субективните преживявания в резултат на емоционалната изолация и самота при хората, особено с напредване на възрастта. В изследването, продължило 4 години, са взели участие доброволци на средна възраст 80 години, които се били признати за здрави в началото на наблюденията. На тях е бил предложен списък с въпроси, а интензивността на негативните преживявания, свързани със самотата, се е оценявала по петобалната система.
Изследователите са се интересували от усещането у възрастните хора за изоставеност, от броя на техните приятели и познати, от чувството за опустошеност и т.н. В края на изследването болестта на Алцхаймер е диагностицирана при 10% от участниците. Максималното ниво на самота (3,2 по петобалната скала) е свързано с 51% увеличаване на риска от развитието на това заболяване в сравнение с минималния показател (1,4), показват събраните данни.
Резултатите от направената аутопсия на участниците, починали по време на експеримента, показват, че повишената интензивност на негативните преживявания не се отразява пряко върху състоянието на тъканите на главния мозък, т.е. обемът на натрупаните в тъканите вредни белтъчини, предизвикващи деградация и гибел на нервните клетки, не зависи от нивото на самота, което посочват резултатите от изследването.
Но според проф. Роберт Уилсън ( Robert Wilson), автор на изследването, получените данни, публикувани в Journal of the American Medical Association, показват несъмнената връзка на чувството за самота с повишения риск от диагностициране на болестта на Алцхаймер: "Не е изключено самотата негативно да влияе на паметта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар