Мона Лиза била щърбава

Вече петстотин години “Мона Лиза” /“Джокондата”/ се смята за една от най-известните картини на всички времена и народи. Около изумителното платно на Леонардо не са стихвали споровете. Коя е била жената, вдъхновила художника за създаването на шедьовъра? В какво е тайната на загадъчната й усмивка? Версиите се появяват една след друга, като някои от тях са доста парадоксални...

Официалната версия
За първи път “Мона Лиза” била спомената от Джорджо Вазари през 1570 година в неговия монументален труд за италианските живописци, скулптори и архитекти. Авторът описва портрета в най-малки подробности, но допуска и немалко грешки. Странното невнимание се обяснява просто - самият Вазари нито веднъж не бил виждал самата картина, само бил чувал за нея много неща. До него достигнали слухове включително за това, че дамата, позирала на Леонардо да Винчи, била Лиза Джерардини, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо.

Фактът, че на гениалното платно е изобразена просто една италианска матрона, чието главно достойнство е кредитоспособността на съпруга й, не давал покой нито на критиците, нито на художниците, нито на любителите на живописта. Не, не можело една обикновена домакиня да се усмихва така! Френският писател и критик Теофил Готие дори писал някога: “Аурата на превъзходството на Мона Лиза ни кара да се чувстваме сковано в нейно присъствие.”

Джокондата плаче за стоматолог?
Търсенето на истинската дама, излъчваща “аурата на превъзходство”, не е приключило и до днес. Кандидатури за почетното място има предостатъчно - от самия Леонардо да Винчи, който решил да се пошегува, като се преоблече и самонарисува, до Катерина Сфорца - една от най-известните куртизанки от епохата на Ренесанса. И докато над този въпрос си блъскат главите историци на изкуството, художници и критици, с разгадаването на загадъчната усмивка на Мона Лиза се заели... лекарите.

Английският съдебномедицински експерт, доктор Монтегю Мерлик, винаги имал чувството, че в Джокондата няма никаква загадъчност, а само една неестественост. Той не разбирал как в нейната усмивка някои успяват да видят едва ли не всички човешки емоции и чувства - от възторг и радост и сексуална възбуда.

Със здравата циничност, присъща на неговата професия, Мерлик решил да възпроизведе лицето на Мона Лиза с помощта на най-съвременните графични програми върху екрана на компютъра и внимателно да го изследва от всички страни. След като направил задълбочен анализ на левия и десния профил на холографската Джоконда, Монтегю Мерлик стигнал до извода, че жената, която е позирала, явно е имала проблем с челюстта.

Англичанинът увеличил долната част на лицето на загадъчната Мона, внимателно изучил черепа й и разбрал, че е решил петстотингодишния ребус - жената просто нямала... зъби. Джокондата изобщо не е смятала да се усмихва - тя просто не е можела да си затвори устата напълно! Това, което пет века се приемало за тайнствена усмивка, в действителност е необикновено “непасване” на челюстта и устните, предизвикано от липсата на зъби.

А за какво си е мислела Мона Лиза, докато е позирала на Леонардо? Монтегю Мерлик се шегува по своя си докторски маниер: “Вероятно е съжалявала, че няма зъби!”

Естествено, към тази версия е невъзможно да се отнесем без ирония, но и съвсем да я игнорираме, също не бива... Във всяка шега има доза истина.