Известното в цял свят сирене Горгондзола, което векове наред е било произвеждано в едноименния град в област Ломбардия, е родено поради разсеяността на млад и влюбен работник от мандра.
Масленото и със сладък, но остър вкус мухлясало сирене датира още от Средновековието.
То се прави от меко "тесто" от пълномаслено пастьоризирано краве мляко.
Според легендата, млад работник в мандра бързал една вечер за среща с възлюбената си, поради което претупал работата си от деня.
Той оставил увитото във вързоп заквасено сирене да виси цяла нощ. На следващата сутрин решил да използва продукта от предишната вечер, към който прибавил и прясно направено "тесто" за сирене.
Когато дошло време узрялото сирене да се постави в специална форма, работникът видял и помирисал с изненада новия продукт. Заради комбинирането на двата вида смеси сиренето било мухлясало. Въпреки неособено красивия си външен вид обаче то ухаело приятно.
Така се родило сиренето Горгондзола (Gorgonzola), което поставило началото на т.нар. италиански сирена erborinati.
На милански диалект erborin означава магданоз, който би трябвало да напомня за мухъла в сиренето.
Мухлясването на сиренето е в резултат на действието на Penicillium roqueforti. Той е от същото семейство, откъдето идва и пеницилинът.
Два са видовете Горгондзола. Първият е по-сладко сирене - то е меко и маслено и зрее в продължение на два месеца.
Пикантната Горгондзола пък е по-компактно по структура сирене, има по-силен вкус и зрее за период от три месеца. Ако времето на узряване се удължи още повече, то става още по-твърдо.
Вкусът на Горгондзола се усеща най-добре, когато е намазано върху филия селски хляб в комбинация с кестенов мед или с мармалад от люти чушлета. Любителите на силните вкусове пък могат да го пробват и с настърган отгоре натурален шоколад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар